Стара планина

Римляните са я наричали Хемус и от нея Балканският полуостров получава името си. Шипченският проход е мястото на отбраната, решила Руско-турската война от 1877–78 г., а с нея и българската независимост. Връх Ботев носи името на поета и революционер Христо Ботев, убит наблизо през 1876 г.

Планината се простира на около 550 км, така че няма един вход. Калофер и Карлово обслужват Ботевския масив и са на жп линията София – Бургас. Етрополе и Тетевен отварят западната част, Котел и Сливен — източната.

Май – октомври по главното било. Преходът Ком – Емине, около 600 км, отнема на повечето хора 20 до 25 дни и обикновено се върви от края на юни. Зимата по високата централна част е сериозно начинание с пълна зимна екипировка.

Променлива и основният проблем при планирането на прехода. Дълги участъци от билото са безводни, особено на изток в късно лято. Планирайте от хижа до хижа и носете повече, отколкото ви се струва нужно.

• Северната стена на Ботев е стръмна и задържа сняг до късно. На върха има метеорологична станция и собствен микроклимат, а вятърът там често е най-силният в страната.
• Мъгла по откритото било, където маркировката между хижите е рядка и няма по какво да се ориентирате.

• Ботев през хижа Рай и Райското пръскало

  Труден7-8 часа

  Минава покрай Райското пръскало, най-високият водопад на Балканите — около 124 м. Дълъг ден от Калофер със сериозно изкачване накрая.

• Преход Ком – Емине

  Труден20-25 дни

  Целият гръбнак на България, от сръбската граница до Черно море, част от европейския път Е3. Не е технически труден, но е истинска експедиция по логистика и издръжливост.